Срещите ни със Северозапада продължават и днес ви поздравяваме от Белоградчик. Ще ви покажем световноизвестните Белоградчишки скали, Калето, пещерата Магурата и разбира се – как малкият и гостоприемен град се е променил в последните години.

Още с пристигането ни в Белоградчик се отправяме на разходка из града. Бавният ритъм ни действа успокояващо. Площадите и улиците са пълни с деца, а фактът, че можеш пеш да отидеш бързо навсякъде ни улеснява пътешествието.

Центърът е добре поддържан, а повечето обществени сгради са обновени и придават още по-топъл облик на града. Заради разположението си по хълмовете на Стара планина Белоградчик винаги ни е очаровал. Той има особено, свое си излъчване и не случайно е сред любимите дестинации на българите.

Алеята на здравето е страхотно място за отдих и отдавна радва местните. Новото при нея са панорамните площадки, които разкриват божествена гледка към скалите.

Възможностите за спорт в Белоградчик вече са повече. След дълго чакане градът има нова спортна зала. Това е дългогодишна мечта на местните. Освен нея успяват да обновят стадиона, да изградят допълнителен терен и да осигурят достъп за хора с увреждания.

Нова е и експозицията на природонаучния музей. Ще я откриете до входа на Калето. Там може да видите стотици експонати от най-атрактивната част на фауната и флората в Северозападна България: скален орел, синята гарга, лешояд, забулена сова, черен щъркел и много други. Много от екземплярите са включени в Червената книга на България и могат да се видят само на територията на Белоградчик.

Излизаме от Белоградчик, за да се отправим към Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно езеро в България. Местните легенди мълвят, че то е бездънно, а според най-любопитната от тях в дълбините му се крие чудовището „Раби” – животно с глава на бик, без рога, хриле на делфин, а задните му крака са като плавници на тюлен. Местните го чували нощем когато той излизал на лов или да си прибере кървавия данък – най-красивата девойка от селото. Тук легендата продължава, че чудовището Раби се влюбил в една от тях, оженил се за нея и досега живеят щастливо в езерото.

Не можем да потвърдим достоверността на тази история, но със сигурност можем да потвърдим, че това е любимо място за щастливи рибари и туристи.

Съвсем близо до езерото се намира и една от най-красивите пещери в България – Магурата. Тя впечатлява с огромна главна галерия и няколко по-малки разклонения. Известна е с праисторическите си рисунки, издълбани в скалата и рисувани с прилепно гуано.

Бавно стигаме към това, което прави Белоградчик наистина забележително място – скалите и Калето. Червено-жълтите скали винаги са вдъхвали у хората страхопочитание. Затова и те са им дали имена, които звучат легендарно: Момина скала, Орлов камък, Мислен камък, Конникът, Мадоната, Адам и Ева, Лъвът и още много други.

Естествената им недостъпност ги превръща в идеално място за крепост, която римляните първи издигат. Цар Срацимир я разширява и я поставя на второ място по значимост след Видинската. Любопитно е, че по време на Османското владичество турците запазват и дори разширяват Калето.

Ето го и края на това пътуване. За нас беше истинско удоволствие да посрещнем залеза на една от скалите и ви пожелаваме вие също да го направите…