Днес ще посетим района на Ружинци и ще ви покажем покажем вълшебни гледки, великолепни хора и мистични места.

Община Ружинци се намира между Монтана и Видин. До там се стига бързо и лесно, а пътят е живописен.

Първият ни досег със селото бе с пазара му, който събира всички от околията. Гледката ни върна в детството – изобилие от домашни зеленчуци, разсад, животни, всякакви стоки от бита и задължителната миризма на скара. За малко да си тръгнем с пиленце, но… следващия път.

Обликът на Ружинци е приветлив и чист. По всичко си личи, че в последните години местните полагат повече усилия да си подредят къщичката и успяват! Ремонтирани са парковете, площада, обществените сгради, доста от улиците. Сдобили са се и с нов стадион, който се ползва от местния футболен отбор и съхранява неговата слава.

Преди две години е възстановена и църквата в селото Св. Параскева-Петка. И за пръв път от десетилетие тя приема богослужения. Някога строежът ѝ е започнал с идеята да бъде двойно по-голяма, но след дълъг застой тя все пак е довършена и днес приема миряни.

Съвсем близо до Ружинци е едно друго село със звучно име – Плешивец. Закътано в полите на Балкана, Плешивец е дом на една от най-красивите църкви в региона – „Възнесение Господне“. Разположена на върха на хълм, тя известява местните за добро и зло с нов камбaнен звън, а вътре пази не само духа, но и историята на селото.

Докато сме на вълна храмове се отправяме към Добридолския манастир. Място, за което да кажем, че съхранява духа, е твърде малко. Манастирът е скрит в долчинка между полетата и не се вижда лесно. До него се стига по два пътя, като препоръчваме да ползвате черния от с. Дреновец. Манастирът е действащ, като към него има скромна хотелска част.

За него ще направим отделен епизод, защото има твърде много за разказване. Сега ще споменем само, че е основан по време на Първата българска държава и че е надживял три опожарявания, съхранява няколко вековни дървета. Съвсем наблизо е един друг храм – “Свв. Чудотворци и безсребърници Козма и Дамян”, който пази мистичен извор с чудодейни, лечебни свойства. Има много легенди за него. На нас най-много ни хареса тази, че сляп старец си загубил кравата в горист дол. Много часове се провирал из гъсталаците и се ослушвал да я чуе къде е. По едно време до слуха му достигнал слаб ромон. Доближил до аязмото, напил се от водата му и си умил очите. И за своя радост веднага прогледнал.

Чудеса в този район стават и днес. В с. Бело поле например се строи първата детска градина от много години насам. Не са много селата в България, които могат да се похвалят с подобно нещо днес.

Чудо ни посрещна и в с. Дреновец, най-голямото в региона. Чудото на музиката, изпълнена от смесен хор от двете местни читалища, в подготовка за празниците.

А паметохранилницата е своеобразна етнографска експозиция, събрана с дарения на всички хора от региона. В страната има много малки музеи и експозиции, показващи бита на хората от миналото. Но досега не сме били в място, създадено с толкова любов и желание, изцяло по инициатива на местните.

Както в Ружинци, така и в Дреновец има промени за добро – нови улици, обновени паркове, градинки и общи пространства. И тук има нова спортна база, която се ползва активно. Хванахме дежурната тренировка на танцовия състав, а малко след това се включихме в тренировката по футбол.

На края на това пътуване си обещаваме поне още няколко малки продължения, защото красотата на този регион е безмерна. И всеки, който обича България, трябва да го посети.