Знаете ли, че в България има уникален музей, който се намира под земята? Той ще ви пренесе в автентична руднична атмосфера и ще ви покаже историята на “черното злато” на България и превръщането на Перник в индустриалното сърце на страната.
Добре дошли в Подземен минен музей в гр. Перник.
Музеят е разположен в една от запазените галерии ан първия български държавен, подземен рудник – “Старите рудници”, открит през 1891 година. От тогава до 1966 година, тук са се добивали кафяви въглища, известни още, като “черното злато” на България.
След поражението на България в Първата световна война и подписването на Ньойския договор, страната ни дължи огромни репарации към съседите ни. 305 000 тона въглища са предоставени на Югославия. А за периода 1925 – 1940 година, България е получила един милиард и 400 милиона лева от Държавни мини Перник. Именно затова въглищата получават прозвището “черното злато”.
Музеят е разположен в две минни галерии с дължина 630 метра. Тук има приблизително 30 експозиции, като например тази на първите дървени вагонетки. Съвсем в началото на работата, рудата се е извозвала с дървени колички. Впоследствие обаче в употреба влизат тези дървени вагонетки, всяка от които има товароносимост по над половин тон!
Всяка сцена тук е създадена от автентични експонати. Те показват развитието на техниката за добив на въглища. Представени са различни съоръжения за укрепване и осветление. Проследява се развитието на транспортната техника – локомотиви и пътнически вагонетки.
Нека ви покажа едно от най-любопитни неща тук – бомбоубежището! Всъщност това е стандартен миньорски магазин – ниша, издълбана в галерията със складови функции. Когато обаче през 1943 година започват бомбардировките над София и региона, тези помещение са преобразени в бомбоубежища. Тук се крият жените и децата на Перник. Любопитно е, че тук, в това бомбоубежище се ражда и един от жителите на града – Иван Манолов. В неговото кръщелно пише – “Роден в Старите рудници”.
Много са интересните истории тук в Подземния минен музей и гидовете ще ви разкажат най-добре на място. Забележителна е експозицията с коня, който показва извозът на въглища с коне. Знаете ли, че през 1922 година, тук са работили 350 коня, от които ⅔ изцяло под земята? Те са били специална унгарска порода, много здрави и ниски.
Впечатляващи са и всички технологични експозиции, които ясно проследяват прогреса в производството. От ръчния труд към механичния. Този прогрес прави така, че именно тук, в Перник, заработва и първата парова електроцентрала, която е трябвало да захранва с ток рудника.
В края на обиколката ви ще посетите и иконостаса на св. Иван Рилски. През 1903 година Св. Иван Рилски е обявен за покровител на миньорите и оттогава насам 19 октомври е празник не само на светеца, но и на миньорите. На входа на всеки рудник е изписвано “Бог на помощ”. Тези три думи са били използвани и при среща между миньорите.
И тук ще ви разкажем още една легенда. Според нея, трима миньори са били затрупани в един от забоите на “Старите рудници”. Въздухът им свършвал. В самия край, когато последните сили ги напускали, те видяли в тъмното старец, облечен в бяло и с бяла дълга брада. Последвали го и той ги отвел през цепнатините до повърхността. На тръгване се обърнал и им се поклонил.
“Св. Иван Рилски ни спаси” казали си миньорите. Оттогава поставят параклиси в рудниците и построяват Минната църква.
В края ви оставяме с малко полезна информация. Когато решите да посетите музея, вземете си топла дреха, защото температурата вътре се поддържа малко над 0 градуса. А обиколката с гид продължава около 40 минути. Музеят е чaст от 100-те национални туристически обекта под номер 39.
