Днес ще се разходим из най-младия български град – Димитровград. Пътуването ни ще започне с трите големи парка – парк “Пеньо Пенев”, парк “Никола Вапцаров” и парк “Марица”, които са на практика са 5-10 минути ходене пеш от центъра и предлагат идеална възможност за отдих.

В средата на парк “Никола Вапцаров” ще откриете Планетариума. Няма как да ви покажем магията на звездите като прожекцията в него, но горещо ви препоръчваме да го посетите. А знаете ли, че първият прожекционен апарат е направен от местни майстори и е работил съвсем точно дълги години?

Като стана дума за местните майстори, местният исторически музей предлага няколко различни експозиции – от античността до съвремието. В него може да видите статуята на Изида и глава на Сатир, открити при разкопките на Светилището на нимфите и Афродита. Също така скелет от неолитен култов гробищен комплекс до с. Крум и много други ценни артефакти.

На втория етаж на музея се намира и единствената в страната експозиция за Бригаридското движение. Димитровград е построен благодарение на труда на 50 000 бригадири. “Ние изграждаме града, градът изгражда нас”, е техният девиз и днес в музея можете да видите снимки, документи и ценни спомени от строежа на първите фабрики и сгради.

Докато сме на вълната на историята на града, искаме да ви отведем в Дом-музеят на Пеньо Пенев – една от емблемите на Димитровград. Поетът има противоречива съдба, но оставя след себе си един от най-красивите стихове, посветени не само на големите разочарования, но и на човешката вяра в по-доброто утре.

Съвсем близо до дома на Пеньо Пенев е и една от най-новите придобивки на Димитровград – Ретро апартаментът. Идеята му е да ви върне 60-70 години назад и да ви покаже как са живели основателите на града.

Продължаваме разходката си из центъра и стигаме до Художествената галерия, където се натъкнахме на изложба с детски илюстрации на акад. Румен Скорчев и проф. Росица Скорчева.

Първият ни ден в Димитровград завършва в театъра, който носи името на легендарния “Апостол Карамитев”. Макар и все още да няма собствена трупа, тук редовно гостуват разнообразни постановки. Антрето на театъра е преобразено на многофункционална зона с няколко сцени и постоянна експозиция с портрети на бележити българските артисти. Всичко в този театър говори за голямата любов на местните към това изкуство и разбира се, към Апостол Карамитев.

На втория ден разходката ни продължи със Светилището на нимфите и Афродита. Построено е през 2-ри век от Тит Флавий, който получава земята от Марк Аврелий в чест на вярната си служба. Легендата му е изключително красива и любопитна, но за нея ще ви разкажем отделно. А най-добре да отидете на място и да го посетите.

Водонапорната кула е сред емблемите на града. Когато се планира строежа на кръстовището около нея, предложението е било тя да бъде разрушена, за да е по-лесно. За наш късмет местните са имали прозорливостта да видят в нея символа, който заслужава да бъде запазен и днес около нея има удобно кръгово кръстовище, а тя е тук, за да впечатлява посетителите.

Когато се разхождате из Димитровград няма как да пропуснете бул. “3 март” или архитектурния ансамбъл в центъра на града, който е построен в стила на неокласицизма. Основната пешеходна зона е изцяло ремонтирана и е подчинена на една линия от начало до край.

И за финал оставяме площад “Поезия”, който направо е вълшебен…