Сега ще объркаме представата ви за посоки – знаете ли, че ако от Ивайловград тръгнете право на север, ще отидете в Гърция? Ако не вярвате, може да проверите.

Географското му разположение всъщност е съвършено – ако има място в България, което да напомня на Тоскана, но да е по-хубаво – това е Ивайловград.

Скътан сред безкрайни лозови масиви, сред последните гънки на Източните Родопи. Малък, китен, чист и силно гостоприемен. Мечта за всеки турист и човек, който обича да се разхожда из романтични и спокойни улички, да живее бавно, да се наслаждава на времето.

Нашата първа спирка в Ивайловград е Историческият музей. Той е поместен в бившата градска баня и е сред най-новите в страната – открит е през 2009г. Там се докоснахме и до първите експонати, които разкриват богата история на региона – възрожденска и антична.

Продължаваме на вълна история и се отправяме към Атеренския мост, известен и като Римския мост. Той се намира над бързите води на река Армира, наричана още Атеренска. Построен е през XVI век на римски път, водещ до Беломорието, а по-късно свързващ укрепеният град Лютица с областта.

Лютица е средновековна крепост, известна е още с имената „Мраморният град“ и „Цитаделата на Калоян”. Последното е заради предположенията, че цар Калоян е настанил там войските си след обсадата на Димотика. Днес ясно личат останките от крепостните стени и кулите при входа, а мащабът на крепостта впечатлява, особено погледнат отгоре.

Стигаме до перлата на туристическите забележителности в региона – вила “Армира”. Две неща впечатляват тук – първото е размерите на вилата и луксът, на който са се радвали стопаните ѝ преди 2000 години. Второто е безукорният начин, по който е възстановен обектът. Именно благодарение на великолепната работа по реставрацията ѝ днес можем да затаим дъх пред изяществото на едно хилядолетно строителство – великолепни мозайки, впечатляващ вътрешен басейн, подово отопление. Вила, на която могат да завидят и дворците.

Време е да се завърнем в Ивайловград за почивка и с удоволствие ви препоръчваме да нощувате в Къща Ивайла. Намира се в центъра, предлага всички удобства за комфортна почивка и има страхотна градина.

Във втория ден от пътешествията ни се впускаме на обиколка из селата и започваме със с. Плевун. Тук си струва да видите църквата “Свети Пантелеймон”, която се оказва в средата на ключовата битка между четата на Капитан Петко войвода и турците по време на Руско-турската освободителна война. По стените на църквата и до днес личат дупките от куршуми.

Продължаваме към Долно Луково, където искаме да видим църквата “Св.Св. Константин и Елена”, построена за 7 нощи през 1806г., за да се спази султанския указ, че духовен храм с изграден покрив не се разрушава. Тя няма камбанария и до 1950 година дървено клепало, окачено на висок дъб до храма, възвестявало на миряните за молитва.

Знаете ли, че до Ивайловград се намира единственото албанско село в България – с. Мандрица? Освен по-различната архитектура на някои къщи, там има великолепен албански ресторант, в който може да пробвате специфични деликатеси.

Недалеч от Мандрица са меандрите на река Бяла река. Освен с красотата си, местността тук е и сред най-чистите в страната, незасегната от промишленост. Водата на реката е толкова чиста, че не може да се сдържите и да потопите нозе в нея.

В разходките ни из страната се превърнахме в търсачи на залези и смело можем да кажем, че тук открихме едни от най-красивите.

А за финал ви оставяме с кадър от могъщия язовир Ивайловград…

… и тъй като ще се завърнем в Ивайловград отново наесен, оставяме си още за показване и разказване.